Гергьовден

Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армиа. Денят се чества  и като главен празник на овчаря.

Свети Великомъченик Георги Победоносец е почитан и от християни, и от мюсюлмани. Син на богати родители – християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е обезглавен в 288г. по времето на император Диоклетиан.

Св. Георги се превръща в покровител на войната и войската. Народни поверия описват Св. Георги като змееборец и драконоборец.

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергь̀овден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджовдън. Това му разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Гергьовден се празнува в чест на Св. Георги, традиционно схващан като повелител на пролетната влага и плодородието.

  

  

На Гергьовден се вържат тъй наречените гергьовски люлки. Те обикновено се закачат на високо дърво. Самите люлки са закичени с букова шума и здравец. Люлеенето на тях става за здраве. Вярва се, че който се е люлял на тях през този ден ще бъде здрав през цялата година.

Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден. Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Габриела, Габриел, Ганка, Глория, Ганчо, Гено, Генчо, Генади, Гошо, Генка, Генко,Габи и други имена, подходящи за празника.

На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните.

  

На Гергьовден се коли агне като жертва на светеца – покровител. Агнето се пече цяло а от вътрешноста му се прави курбан.

В миналото агнето обикновено се е колело в къщата при огнището, като се е гледало кръвта му да опръска стената. На някои места според дебелината на кървавите бразди се гадаело плодородна ли ще е годината или не. С тази кръв се мазват и праговете на вратите и ъглите на стаите. Останалата кръв се събира в съд, където не се стъпва. На места в Южна България агнето се коли под плодни дървета и се следи кръвта да попие в земята.

За този обичай се избира първото родило се мъжко агне. Окичва се се цвете, на дясното рогче се закрепва свещичка и се запалва преди коленето.

Празничната трапеза обикновено е общоселска. След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове и прясно издоеното мляко. Край празничната трапеза отново се изпълняват oбредни практики, свързани  с плодородието. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие.

   

Освен печеното агне се носят и други обредни храни като, обредни хлябове Гергьовденски хляб: Боговица, кравай, колак, пита за Св.Георги, прясно издоено мляко, подсирено от него сирене, квасено мляко, мляко с ориз, пресен чесън, варено жито, баница с масло, яйца.

Пролетта идва, а после лятото, след него есента и зимата. Празниците са едни, традициите също, народния календар продължава да съществува.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s